За кучетата и хората

Помните ли баба Гена? Баба Гена от село Лисец, която озверели полу-домашни кучета оставиха без крака? Жената, за която Мартин Карбовски каза "Досега не съм виждал куче, на което два крака да са му изядени от хората наполовина. Но вече съм виждал такъв човек"? Сигурно, едва ли бихте могли да я забравите.
А сега вижте Мима. Мима е кучето, което Карбовски не е виждал. Мима е кучето, чиито крака са били изядени от хората. Изцяло.




Ще попитате - какво е общото? И как смея да сравнявам човешкия живот с този на някакво си куче?
Отговорът е прост, независимо харесва ли ви, или не - баба Гена и Мима са две лица на един и същ проблем.
Проблемът е, че няма адекватни закони. Такива, каквито има в почти всички европейски държави. Такива, които да защитават както баба Гена, така и Мима. Защото ние, българите, без закон, без контрол и без наказания очевидно не сме способни да се държим като европейци, колкото и да ни се иска.

Закон за регистрация на домашните любимци има в България от години, едва наскоро обаче се започна да се прилага някакъв натиск върху собствениците за неговото спазване. И ще минат още години, докато се види някакъв ефект от това. Ако законът се прилагаше в пълната му сила, нямаше да съществува тази имагинерна категория "полу-домашни", към която се причисляват кучетата, нападнали баба Гена.

Законови рамки за това кой може да притежава, внася, развъжда и продава кучета в България няма. Домашното развъждане на безпородни животни процъфтява - достатъчно е да наберете в Google "продавам кученца" и ще видите милиони обяви от частни лица. Неизкоренимо се оказва абсурдното схващане, че "женската трябва да роди поне веднъж, за здраве". В 21 век в България съществуват дори и "пазари за животни", където кученца с минимална прилика с някоя порода се предлагат без документи и без ветеринарни паспорти. Разнообразни псевдо-развъдници и ферми за животни бълват хиляди малки кученца годишно. Къде отиват те? При грижовни стопани? Да, една малка част. Останалите и тяхното поколение са там, на улицата. А кой ще понесе отговорността за това?

Липсват и адекватни кастрационни програми. В София тази задача е поверена на печално известното общинско предприятие "Екоравновесие". Въпреки препоръките на Световната здравна организация относно прилагането на метода "кастрирай и върни", като най-ефективен метод за ограничаване на популацията на бездомните животни, "Екото" евтаназира всяко четвърто заловено куче. Кастрират се малки кученца под шест месеца, тъй като е в пъти по-лесно да събереш бебетата, отколкото да заловиш майките. Така се симулира дейност, а резултатът естествено е нулев.

Закон за защита на животните в България съществува от няколко години. Наказателният кодекс обаче, за разлика от другите европейски държави, не инкриминира особената жестокост към животните. Според него извършителите на подобни деяния, като ужаса, причинен на Мима, се наказват единствено с глоба. Въпреки кампанията на гражданска група "Град за отговорни хора" от началото на 2009 г. и внесените тогава над 30 000 подписа на граждани, управляващите отхвърлят законопроекта по абсурдни причини и България остава между няколкото държави в света, в които жестокостта към животните все още не се смята за престъпление. А човек, способен на подобна жестокост към животно, е на крачка от насилието към хора.

Помнете баба Гена. Помнете и Мима. Те не са единствени, няма и да бъдат. Питам се - докога?

Снимката не е препоръчителна за деца и хора със слаби нерви (покажи)

Източници:

Садист, изверг, човек!

Кучета изядоха жива баба Лена

СЗО препоръчва кастриране, а не убиване на кучетата в София

Всяко четвърто куче, заловено от "Екоравновесие" се умъртвява, без смисъл и без резултат