Момиче с късмет

Марси, единствената късметлийка от шестте размахани опашки, за която се намери приемно семейство вече е чужденка. В България така и не се намери дом за едно прекрасно куче. Заминаването й беше осъществено благодарение на Animal Rescue Sofia и, разбира се, на приемните й стопани, които й подадоха ръка, когато имаше най-голяма нужда. Бъди щастлива, ние никога няма да те забравим!

За кучетата и хората

Помните ли баба Гена? Баба Гена от село Лисец, която озверели полу-домашни кучета оставиха без крака? Жената, за която Мартин Карбовски каза "Досега не съм виждал куче, на което два крака да са му изядени от хората наполовина. Но вече съм виждал такъв човек"? Сигурно, едва ли бихте могли да я забравите.
А сега вижте Мима. Мима е кучето, което Карбовски не е виждал. Мима е кучето, чиито крака са били изядени от хората. Изцяло.




Ще попитате - какво е общото? И как смея да сравнявам човешкия живот с този на някакво си куче?
Отговорът е прост, независимо харесва ли ви, или не - баба Гена и Мима са две лица на един и същ проблем.
Проблемът е, че няма адекватни закони. Такива, каквито има в почти всички европейски държави. Такива, които да защитават както баба Гена, така и Мима. Защото ние, българите, без закон, без контрол и без наказания очевидно не сме способни да се държим като европейци, колкото и да ни се иска.

Закон за регистрация на домашните любимци има в България от години, едва наскоро обаче се започна да се прилага някакъв натиск върху собствениците за неговото спазване. И ще минат още години, докато се види някакъв ефект от това. Ако законът се прилагаше в пълната му сила, нямаше да съществува тази имагинерна категория "полу-домашни", към която се причисляват кучетата, нападнали баба Гена.

Законови рамки за това кой може да притежава, внася, развъжда и продава кучета в България няма. Домашното развъждане на безпородни животни процъфтява - достатъчно е да наберете в Google "продавам кученца" и ще видите милиони обяви от частни лица. Неизкоренимо се оказва абсурдното схващане, че "женската трябва да роди поне веднъж, за здраве". В 21 век в България съществуват дори и "пазари за животни", където кученца с минимална прилика с някоя порода се предлагат без документи и без ветеринарни паспорти. Разнообразни псевдо-развъдници и ферми за животни бълват хиляди малки кученца годишно. Къде отиват те? При грижовни стопани? Да, една малка част. Останалите и тяхното поколение са там, на улицата. А кой ще понесе отговорността за това?

Липсват и адекватни кастрационни програми. В София тази задача е поверена на печално известното общинско предприятие "Екоравновесие". Въпреки препоръките на Световната здравна организация относно прилагането на метода "кастрирай и върни", като най-ефективен метод за ограничаване на популацията на бездомните животни, "Екото" евтаназира всяко четвърто заловено куче. Кастрират се малки кученца под шест месеца, тъй като е в пъти по-лесно да събереш бебетата, отколкото да заловиш майките. Така се симулира дейност, а резултатът естествено е нулев.

Закон за защита на животните в България съществува от няколко години. Наказателният кодекс обаче, за разлика от другите европейски държави, не инкриминира особената жестокост към животните. Според него извършителите на подобни деяния, като ужаса, причинен на Мима, се наказват единствено с глоба. Въпреки кампанията на гражданска група "Град за отговорни хора" от началото на 2009 г. и внесените тогава над 30 000 подписа на граждани, управляващите отхвърлят законопроекта по абсурдни причини и България остава между няколкото държави в света, в които жестокостта към животните все още не се смята за престъпление. А човек, способен на подобна жестокост към животно, е на крачка от насилието към хора.

Помнете баба Гена. Помнете и Мима. Те не са единствени, няма и да бъдат. Питам се - докога?

Снимката не е препоръчителна за деца и хора със слаби нерви (покажи)

Източници:

Садист, изверг, човек!

Кучета изядоха жива баба Лена

СЗО препоръчва кастриране, а не убиване на кучетата в София

Всяко четвърто куче, заловено от "Екоравновесие" се умъртвява, без смисъл и без резултат

Обичам те дотук

Тя е домашна котка, възпитавана и обгрижвана. До момента, в който "стопанката" й решава, че не я обича вече - и просто я изхвърля навън, като ненужна вещ. Вещ, която може да страда и да се радва, да обича и да бъде обичана.



Съдбата на една домашна котка, попаднала на улицата е повече от ясна. Тя не би могла да прецени опасностите, които я дебнат отвсякъде - автомобили, кучета, хора. Очакват я глад и болести; а котенцата, които ще роди ще измират пред очите й.

София няма да има тази съдба. Сега тя е в приемен дом. Нищо не й липсва, освен едно - любов без краен срок. Да ви се намира такава?

Само едно кучило

Тази история първоначално е била публикувана в "AOL Bichons Board" с официалното съгласие на авторката й, която казва "Да, може да използвате моята история навсякъде, където може да помогне."

---

Исках да споделя тази история още преди Коледа, но чак сега сядам и я пиша. С това преживяване аз научих труден урок и по-важното беше, че ми стана още по-съвестно за всички онези "ангели – спасители", които толкова се жертват, за да спасят захвърлените домашни любимци.

Някои от вас може би си спомнят моята история. Аз имам два бишона (б.пр. става дума за породата бишон фризе) - момче Ти-Джей и момиче Ани. Моята Ани е толкова сладка, че си мислех, преди да я кастрирам колко хубаво и забавно би било да има кученца поне веднъж. И така, миналия юли аз я заплодих с бишона на моята сестра и на 1 септември тя роди 1 женско и 2 мъжки кученца.

От самото начало аз имах двама приятели, които плануваха да си вземат кученца, а едно трябваше да отиде при майка ми. Нямах намерение да ги продавам с цел печалба. Всичко, което исках за тях беше да имат домове, в които да ги обичат. Гледах малките кученца докато те навършиха 12 седмици и колкото и да ми беше трудно, ги дадох на новите им семейства. Имайте предвид, че те всички напуснаха моя дом с по един голям контейнер (за храна), пълен с нови играчки, кокали, нашийници и поводи, кучешки легла, книги на тема как се гледа бишон фризе и четки за зъби. А, да не забравя - те имаха също и всички ваксини, бяха и с микрочипове, в случай, че се изгубят. Ясно заявих на всички нови стопани, че ако по някаква причина не могат да се грижат за новото кученце, трябва да ми го върнат обратно Никога не съм си и представяла това, което се случи после.

Три дни след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади жената, която взе малкото момиче Моли. Изглеждаше, че Моли страда от силно безпокойство, когато остане сама и плачеше силно, винаги когато нейната нова "майка" излезе от стаята. Тъй като те живееха в апартамент в общежитие, бяха получили оплаквания за този "плач" и домоуправителят беше казал на стопанката, че или кученцето трябва да се махне, или тя трябва да напусне жилището. И така, тя ми докара Моли обратно.

Три седмици след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади другата приятелка, която каза, че не е била осъзнала каква отговорност е да имаш куче и тя и нейният съпруг са решили, че "те просто не са хора, които могат да имат куче". И така, тя ми докара обратно Симон.

Конър, последното кученце трябваше да остане с мен докато го науча на основните неща и после се очакваше да отиде при майка ми. Знаете ли колко трудно е да обучаваш и гледаш три малки кученца едновременно?

И така, след като те всички бяха отново с мен, аз осъзнах, че няма начин да позволя моите "бебета" да отидат при хора, които не познавам. При положение, че моите приятели, на които имах доверие и с най-добрите намерения искаха да бъдат "родители" на моите кученца се отказаха от тях! Не можех да понеса мисълта, че кучетата ми могат някога да попаднат в приюти или дори да се скитат бездомни по улиците, само защото хората просто са решили, че не ги искат!

И тъй, тази седмица сестра ми взе Моли (тя има сега три бишона). Майка ми ще вземе Симон следващата седмица (вместо Конър), а аз и съпругът ми ще гледаме Конър.

Поуката от тази история е – КАСТРИРАЙТЕ ВАШИТЕ ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ!!! Недейте да правите "само едно кучило"! Въпреки, че аз обичам всички мои бишони повече от всичко, това обърна живота ми емоционално наопаки. Това беше невероятно преживяване и всички мои кученца станаха като мои деца. Колкото и трудно да беше да ги дам, още по-тежко беше всичко да се провали при новите им стопани.

Извинявам се на всички вас "спасители" и "приемни родители". Имам огромно уважение към това, което правите ежедневно, за да спасите нежеланите бездомни домашни любимци. Аз научих труден урок, но ще постъпя правилно, като обичам моите кученца и поема пълна отговорност за любовта и грижата към тях до края на дните им. (Ани вече е кастрирана!)

И така, ако някой от вас обмисля "само едно кучило", не го правете! Това е егоистично. Има толкова много нежелани кучета навън, които се нуждаят от домове, не прибавяйте още към този проблем!


Kmac and the macpherson bichons T.J., Annie, Molly, Simon and Connor

Финансова помощ за бездомни животни в беда

Ако намерите бездомно животно, жертва на пътен инцидент или жестокост и нуждаещо се от лечение не го подминавайте само защото нямате финансова възможност да се погрижите за него.
Благодарение на сдружение "На ти с природата" и начина, по който осъществяват кампанията си "Аз помагам на животните" от март 2010 г. немската природозащитна организация Tierhilfe Sueden ще предлага и финансиране на хирургични операции за нуждаещите се бездомни животни.
От помощта на организацията може да се възползва всеки, който реши да помогне на бездомно животно в беда и е готов да поеме последващите ангажименти по задомяването.
Ето и цялата статия на сайта на сдружението.

Дом за Марси

Една от шестте опашки вече се размахва в приемен дом. Малката Марси с косматите уши е обезпаразитена, ваксинирана и с паспорт, излежава се на топло одеалце и похапва пилешка супа.
Кротичка, мила и любвеобилна, нежна като котенце - сега Марси има нужда единствено от своите хора. Тези, които ще се влюбят в нея и ще й дадат най-ценното - дом и семейство, което да обича.