Тя е домашна котка, възпитавана и обгрижвана. До момента, в който "стопанката" й решава, че не я обича вече - и просто я изхвърля навън, като ненужна вещ. Вещ, която може да страда и да се радва, да обича и да бъде обичана.
Съдбата на една домашна котка, попаднала на улицата е повече от ясна. Тя не би могла да прецени опасностите, които я дебнат отвсякъде - автомобили, кучета, хора. Очакват я глад и болести; а котенцата, които ще роди ще измират пред очите й.
София няма да има тази съдба. Сега тя е в приемен дом. Нищо не й липсва, освен едно - любов без краен срок. Да ви се намира такава?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар